Федералните субсидии за американските фермери между 1995 и 2009 г. възлизат на 250 милиарда щатски долара
Пазарът не пречи на щедрото субсидиране на американските фермери.
Федералните субсидии за американските фермери между 1995 и 2009 г. възлизат на 250 милиарда щатски долара. Това е колосална сума, получена от фермерите, според данни, публикувани от американската неправителствена организация "Environmental Working Group” - EWG.
Разбира се, обществениците са намерили много недостатъци в механизма на субсидиране на фермерите, главен сред които е и разликата в сумите, получени от големите и малките ферми или по-скоро от техните собственици. Данните са огласени за да ги оценят самите американци.
Колко средства се отпускат за фермерите и по какви конкретни направления и програми?
Към днешна дата американските фермери имат възможност да получават субсидии, не само от едно място - Министерство на земеделието (USDA). Факт е, че през 2007 г. се прие Закон за енергетиката, а през 2008 г. - Закон за селското стопанство. По този начин се създаде нова пресичаща се мрежа за субсидиране на фермерите за милиарди долари, независимо от състоянието на селското стопанство. Всичко това се осъществява с парите на данъкоплатците.
Къде отиват средствата и по какви направления се финансират американските фермери?
На първо място – „преки плащания”. Собствениците на земя или фермерите получават държавни средства, дори ако цените на храните или дохода на фермите е на рекордно високо ниво, което е характерно през последните няколко години, а в някои случаи, дори ако получателят не произвежда нищо. От 2005 г. преките плащания достигат около 5 милиарда щатски долара на година.
Следват така наречените „антициклични плащания” - това са плащания, полагащи се, когато цените на селскостопанските продукти са паднали под нивото, определено със закон. С други думи, плащания за фермерите в трудни времена, за да не понасят загуби. През 2005 г. разходите на държавата за тази функция възлизат на 4 милиарда щатски долара, а през 2009 година - 1,2 млрд. Спадът е получен, защото през този период цените са били средно по-високи от обикновено.
Друга форма на плащане е „за загуба на пазари”. Това се случва, когато цените на продукцията са много високи. Те могат да достигнат милиарди долари, когато цените падат. Последният път, когато това се случи, според проучване на EWG, плащанията по тази позиция само за една година са достигнали 20 милиарда долара.
В Министерството на земеделието на САЩ съществува Федерална застрахователна система за фермерите. Това се отнася за предоставяне на финансова помощ на американските фермери при сключване на застрахователните сделки. През 2005 г., за това са изразходени 2,7 милиарда щатски долара, а през 2009 - 7,3 млрд. Това е обяснимо: когато цените са високи, застраховането също поскъпва: увеличава се субсидията за изплащане на застраховка, тъй като застрахователните полици стават по-скъпи, увеличават се административните разходи на застрахователните компании и др. Накратко, разходите за тези услуги са пряко свързани с цените на селскостопанските продукти. В крайна сметка, според ръста на цените на селскостопанските продукти нарастват разходите от страна на държавата (и на данъкоплатците), ако има загуба на реколта.
Оказва се, че застраховането на селскостопанския сектор е много по-печелившо от личното застраховане на много американци, каза К. Кук. Субсидиите за застраховка на реколтата се отпускат на фермерите, ако в техния район това е предвидено от закона, а 50% от загубите се покриват безвъзмездно в случай на „бедствие” за фермерите. През 2008 г. над 2/3 от площите подлежащи на застраховане са засети с четири култури: царевица, памук, соя, пшеница. Тук са насочени основните потоци на субсидиите за фермерите.
Авторът смята, че този подход създава у получателите желание да получават още повече.
Американските фермерите спечелиха и от приемането през 2007 година на Закона за енергетиката. Тогава беше решено да се добавя към автомобилните горива, получаваният от царевица етанол, и да се гарантира, че до 2015 г. ежегодното използването на етанол ще бъде около 15 милиарда галона (1 галон = приблизително 4,5 литра). Производителите на етанол бяха освободени от данъци за 5 млрд. долара на година. Това е сума, колкото е размера на субсидиите за фермерите под формата на директни плащания. Но производителите на етанол купуват царевицата от фермерите. Оказва се, че макар и косвено, но плащанията на фермерите реално са се увеличили.
Все пак, за да запазят приходите си, производителите на етанол призовават правителството и Конгресът да разширят квотите за задължителното използване на етанол в автомобилните горива. Следващата стъпка може да стане увеличаването на квотата от 15 на 20 милиарда галона.
Големи надежди фермерите залагат и на индивидуалните плащания за нанесени щети от природни бедствия през тази година. Това са 1,5 милиарда долара. Около 800 милиона ще бъдат изплатени за щети на производителите на ориз и памук от южните щати, които са загубили 5% от реколтата и вече получават субсидии.
Ясно е, че земеделските субсидии на фермерите са толкова важни за Америка, че правителството не иска нищо да променя. Когато наскоро възникна спор в СТО за субсидиите за американските производители на памук, с които не беше съгласна Бразилия, на администрацията се наложи да работят усилено за разрешаване на спора. Конфликтът беше решен, отбелязва Кук по не е съвсем обичаен начин. САЩ се съгласиха да субсидират бразилските производители на памук в продължение на няколко години за сумата половин милиард долара.
Министерството на земеделието финансира още пет екологични програми за на американските фермери. Тези примери са достатъчни да се изясни каква е ролята на държавните субсидии в селското стопанство на САЩ – страна с не дотам лош климат.
