Зелената сделка – защо се правим на ударени, като избягваме дебата
Всеки медал има и обратна страна. Безспорно. „Прекрасният нов свят“ в земеделието се задава. Екологичната му философия звучи примамливо. Тя е нещо като библия на бъдещето. Всеки, който надникне към обратната страна на медала, бива отлъчван от религията на елитите. Бива анатемосван като лумпен, който нехае за наближаващия апокалипсис на планетата.
Защо Зелената сделка е заплаха за фермерите, изкарва ги на протести. Липсва информация, със сигурност липсва задълбочен дебат. Не само в областта на селското стопанство. Конфликтите обаче назряват. Провален Съвет на министрите – не стигат до решението – газа и атомната енергия „зелени“ ли са? Някои непослушни премиери на европейски страни отказват да врътнат кранчето на „мръсната“ въглищна енергия. То е ясно – ултимативно поставяните срокове от Брюксел - да се закрият мините, пораждат въпроса: как така, преди да има алтернатива? Ще караме електрически коли, но те трябва да се зареждат на всеки 60 км – поне засега. Има ли готовност за това? Да слезем от самолетите – идилично е с влак, само че, не на БДЖ.
Какво ли мисли средностатистическият европейски гражданин за тези промени? Защото ясно е и той ще плаща за тези промени. Срещу на пръв поглед желязната „зелена“ логика се появиха еретични мнения на икономисти, философи, юристи. Борислав Цеков от Института за европейско бъдеще ни държи в крак с разгорещените дискусии. В тях, както е ясно, видни учени определят Зелената сделка като еко-фашизъм, други - като „зелен комунизъм“. Т.е. идеи, налагани силово, които проповядват хората да се откажат от интересите си в името на зелената революция. Тези спорове трябва да видят бял свят, да не остават в тесния кръг на учените. Рано или късно техните твърдения ще бъдат сложени на масата. Впрочем, изключително добър пример за конфликтните точки в набелязаното бъдеще на земеделието дава акад. Атанас Атанасов в своя задълбочен труд – „Живот и наука през моите очи“. Всяка теза – екологична или технологична, която той представя, бива оглеждана и от другата страна на медала. Добре, много добре – 25% от обработваемата европейска земя да бъде органична. Обаче: това предполага повече земеделска земя, а тя е кът. Има ли пазари за тази продукция? Ще бъде ли тя по джоба ни? Производство на алтернативни горива от царевица, рапица и т.н. – но нали тези култури служат за изхранването на населението на планетата, растящо застрашително. Кога най-после ЕС без недомлъвки ще заяви отношението си към трансгенните култури - вредни ли са или решават климатични проблеми? Докога ще ги внасяме, но няма да ги произвеждаме? Профанизирането на тежкия проблем с въглеродните отпечатъци, като се сведе до отказ от мусаката и преминаване към споделен душ, е нелепо. Особено проповядвани от един министър. Без да погледнем обратната страна на медала, и тогава да кажем „да“ на зелено бъдеще, то е обречено.
Коментар на Валентина Спасова
