1. Начало
  2. Новини
  3. Институции
  4. Селското стопанство не е сред пречките България да се присъедини към ЕС от 1 януари 2007 г.

Селското стопанство не е сред пречките България да се присъедини към ЕС от 1 януари 2007 г.

Модернизацията на селското стопанство обаче, преди всичко е синоним на инвестиции

 

Селското стопанство не е сред пречките България да се присъедини към ЕС от 1 януари 2007 г. и Европейската комисия държи шансовете и възможностите на страната за пълноправно членство от тази дата  да останат ненакърнени.

Това заяви пред журналисти днес съветникът на Президента на Р България по Общата селскостопанска политика и бивш Комисар по земеделие, рибарство и селски райони Франц Фишлер след среща с министъра на земеделието и горите Нихат Кабил и неговия екип. Но той направи уточнение, че това не е директива, а трябва работа и припомни, че окончателният доклад на ЕК е едва през май следващата година.

117 млн. евро допълнителен финансов ресурс за развитие на селските райони страната ни получи благодарение на личната инициатива на Франц Фишлер, когато той беше еврокомисар, припомни министър Нихат Кабил. Така България успя да договори общ ресурс за развитие на селските райони в първите три години след приемане на страната в ЕС - 733 млн. евро.

41 % от тях ще бъдат насочени за повишаване конкурентоспособността на селското и горско стопанство и инвестиции в хранително-преработвателния сектор. Това е заложено в проекта на Стратегия за развитие на селските райони на България за периода 2007 – 2013 г., съобщи министър Нихат Кабил. 30 % от финансовите средства са предназначени за опазване на природните ресурси и защита на околната среда в селските райони, 25 % - за подобряване качеството на живот и инфраструктурата в селските райони, а останалите 4 % ще се предоставят за техническа помощ и за проекти по програма "Лидер" на ЕС.

Три са основните акценти в препоръките на Франц Фишлер, които министър Кабил приема като особено ценни. Пазарът и особено националния пазар, на който българските земеделски стоки да бъдат равнопоставени с вносните, е първият от тях. Износът, но с нов подход – при сегментиране на продуктите, като се заложи на традиционно българските. Модернизацията на селското стопанство с нови форми на коопериране между фермерите, е другият акцент. Ориентиране към разработката на нови изделия и култури, които в близко бъдеще биха имали нови ниши както в Общия европейски пазар, така и в световен мащаб, е третата основна препоръка на Фишлер, която министър Нихат Кабил лично оценява като особено интересна и перспективна.

Да се събуди духът на селата, така че хората там да виждат ясна перспектива за развитие, да е основният замисъл при провеждане на политиката за селските райони, препоръча още Франц Фишлер по повод разработваната в момента стратегия. Безспорно едно от най- важните неща е изграждане и поддържане на разумна инфраструктура, удовлетворяваща потребностите на съответния регион. На второ място – възможности за заетост и създаване на нови работни места, далеч не само и единствено обвързани със селското стопанство. И не на последно място - подобряване на социалната среда за жителите от селските райони чрез предоставяне на повече и по-атрактивни възможности за образование, здравеопазване, култура, така че да се намали голямата диспропорция между урбанизираните центрове и селските райони.

Според Фишлер при разработването на Стратегия за развитие на селските райони трябва да са ясни силите, които действат там и тяхната динамика. Ставаме свидетели на една тенденция, която дава все по-добри възможности за развитие на градските райони, докато други райони се превръщат в периферия, посочи той. В крайна сметка се оказва, че съдбата на селските райони се решава в града. Това е проблем, чието решение трябва да се търси в градското население, което трябва да разбере каква загуба представлява за тях самите разрушаването на селските райони.

Модернизацията на селското стопанство обаче, преди всичко е синоним на инвестиции, подчерта Франц Фишлер. И посочи като пример резултатите от проучване по искане на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество. Според него всяко 1 евро, предоставено в момента по линия на различни европейски фондове под формата на директни плащания "вкарват в джоба" на един стопанин не повече от 50 цента. Останалата половина отива за покриване на разходи за повишаващи се цени или аренда на земята, както и за компенсиране на по-неблагоприятните изкупни цени. Докато, ако дадете същото това евро с ясно формулирано задължение стопанинът да инвестира, то финансовият резултат за него ще бъде 2,20 евро, подчерта Фишлер и препоръча това да бъде основополагащ принцип при разработване на плана за развитие  на селските райони.

Всички ангажименти по изграждане на Разплащателна агенция, Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ и по прилагане на ветеринарното законодателство и безопасността на храните, ще бъдат стриктно спазени, заяви министър Кабил след срещата и подчерта, че страната ни няма никакво време за губене.

AGRO.BG

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.