Празникът е свързан с началото на новия земеделски сезон
Народният празник „Младенци” се вписва в обредната поредица на българите за посрещане на пролетта. Чества се на 9 март и съвпада с църковния празник Свети 40 мъченици. Затова до голяма степен символиката му е обвързана с пролетното възраждане на природата и началото на новия земеделски сезон.
Народно поверие разказва, че на този ден Господ удря 40 пъти с тояга по земята, за да я разбуди за пролетта. А слънцето забива в земята 40 свои лъча като огнени шишове, за да я стопли. Първи усещат това затопляне 40 вида животни и излизат от своите зимовища, според народното вярване. А останалите животни се показват скоро след това - на пролетния празник Благовец.
За земеделците, обаче, в този ден са най-важни воловете – особено почитани като основни помощници в земеделието. Казват, че на Младенци волът сваля 40-те пояса, които стягат силната му снага. Затова на този ден селяните не впрягали воловете, а само раздавали за тяхно здраве обредни хлябове. Момите пък по свой начин разбирали това пролетно събуждане на природата. На този ден те сеели в своите градини босилек, чието ухание се свързвало с моминската хубост и привлекателност.
В празничните ритуали за „Младенци” централна роля има обредният хляб. Този универсален символ на плодородие и благоденствие служи и като жертвоприношение, и като ценен дар. Навсякъде в България на този празник се раздава, т.е. дарява се обреден хляб, намазан с мед.
