В Общата селскостопанска политика на ЕС има специално перо за поощряване отглеждането на редките местни породи
Често забравяме, че и традиционните местни породи домашни животни са част от „живото” богатство на света, част от изчезващото биоразнообразие и ценен местен генофонд. В наши дни те все по-често влизат и в графата „редки и изчезващи” породи. Местните породи са ценни с това, че след хилядолетен естествен или изкуствен подбор са се приспособили идеално към условията, в които живеят от векове. Те са устойчиви на болести и климатични промени. Световната организация по прехраната FAO обаче предупреждава за продължаваща тенденция на драстично намаляване на разнообразието от местни породи. От началото на века до 2007 година всеки месец в света е изчезвала по една порода, а други 20 процента от местните домашни породи са на ръба на изчезването. Така светът губи уникален генетичен ресурс, способен да обогати с естествена жизнеустойчивост съвременното животновъдство.
В България се смята, че са останали около 30-ина местни домашни породи. След тях особено място заема каракачанската овца, която е най-близка до дивия предшественик на домашните овце – европейския муфлон, и е една от най-старите породи овце в Европа. Тя е наследник на овцата от типа „цакел” на древните траки, прочути със стадата си, които за тях са били мерител за богатство и социално положение. Все още се спори дали каракачанската овца или друга древна порода, запазила се в Шотландия и Германия, са прародителят на съвременните европейски овце, казва животновъдът Атила Седефчев от Съюза на фермерите – Струма и член на международната природозащитна организация „Семпервива”. Той е един от пионерите у нас на опазването и възстановяването на местните породи и на първо място на трите характерни животни на каракачаните, практикували в миналото номадско овчарство в Гърция и България. Става дума за каракачанската овца, каракачанското овчарско куче и каракачанския кон, съобщава БНР.
„Каракачанската овца със сигурност е най-древната порода в югоизточната част на Европа, защото тя е най-старинната форма на типа „цакел”, примитивната овца на траките, уточнява фермерът. – Съвременният ареал на този тип овце много добре припокрива териториите, обитавани в древността от траките. Това е планинска овца със спираловидни рога и груба вълна, един примитив. Доказано е, че е много сходна на муфлона и че е една от най-древните в Европа. Не може да се каже със сигурност, че е най-древната, защото има още овце в Шотландия и Германия, които се различават от цакелската и също са много примитивни.”
Според критериите на ЕК, една местна порода се смята за застрашена от изчезване, ако поголовието й падне под 7000 бройки за целия ЕС. За съжаление, повечето български местни породи са точно в тази категория.
