В народния календар денят на св. Димитър е свързан с поврат в годишното време и с началото на зимата
Българската православна църква почита днес паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец. Празникът е наричан от народа Димитровден.
Най-рано култът към светеца възниква в Солун - през V в. Скоро след това е пренесен в Тракия и Македония. Похвално слово за него пише Климент Охридски
В народния календар денят на св. Димитър е свързан с поврат в годишното време и с началото на зимата. Българите вярват, че Св. Димитър носи зимата и като си разтърси брадата от нея падат снежинки. Според народното поверие в полунощ срещу празника небето се отваря и след него се очаква първият сняг.
Според българите годината се разделя на две части – от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден.
На 26 октомври свършва традиционният период от Гергьовден до Димитровден за наетите сезонни работници - пастири, ратаи и др. Затова и празникът на св. Димитър се нарича още Разпус. Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни.
В някои краища на Димитровден се извършва и обреда полазване: Всички стопани следят какъв човек първи ще влезе в дома им (или ще потропа на вратата). Ако той е богат и оправен, значи следващата година ще бъде богата и плодородна.
АГРО.БГ пожелава здраве и дълголетие на всички именници, които носят името на светеца.
