1. Начало
  2. Новини
  3. Растениевъдство
  4. Земеделски форум „Фермата: Агроиновации и тенденции“

Земеделски форум „Фермата: Агроиновации и тенденции“

Форумът е част от програмата на международното земеделско изложение АГРА

На 21 февруари 2024 г. в Конгресния център на Международен панаир Пловдив се проведе Земеделски форум „Фермата: Агростратегии и иновации“, организиран от сп. Enterprise. Форумът е част от програмата на международното земеделско изложение АГРА.

По време на форума експерти от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и представители на агросектора и банковия сектор обсъждаха с участниците във форума – земеделски производители, възможностите за финансиране по линия на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони и от кредитна институция, развитието на иновациите, на биоземеделието и ползите от сдружаването за стопаните.

Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“ в МЗХ, представи измененията в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, които касаят директните плащания. Предложенията за промени са направени на база анализ на първите данни от прилагането на интервенциите през миналата година.

Аделина Стоянова представи екосхемите с най-голям и най-малък интерес и какви мерки са предприети, за да станат по-атрактивни за стопаните. Промени има и в дефиницията за активен фермер и обвързаното с производството подпомагане за плодове, зеленчуци и животни.

Владислав Цветанов, Владислав Цветанов, началник отдел “Инвестиционна и стартова подкрепа за бизнеса”, дирекция „Развитие на селските райони“, Министерство на земеделието и храните, коментира инвестициите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони.

Няма кардинални промени в това, което предлага Европейският земеделски фонд за периода 2023-2027 г., коментира Владислав Цветанов. В годините на Програмата за развитие на селските райони това бяха най-атрактивните механизми за подпомагане на сектора, допълни той. Това показва интереса и необходимостта на стопаните да инвестират, както и че правилата са приемливи за стопаните.

Той разясни изискванията за участие в интервенциите за инвестиции в земеделските стопанства, за инвестициите, насочени към опазване на компонентите на околната среда, за инвестиции за преработка на селскостопански продукти, стартовата помощ за млади фермери, на малки земеделски стопанства, подкрепа на организации на производители и т.н.

Прием по интервенциите ще започне по-късно през годината.

Илия Проданов, председател на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите, представи исканията на стопаните за законови промени, по които се водят преговори с държавната администрация.

Основните искания на стопаните са насочени към регламентацията на дългосрочното ползване на земеделските земи с цел по-добро планиране на инвестициите на фермерите с промени в Закона за арендата. Има изготвени предложения и за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, данъчните закони, Закона за кооперациите и кооперативите и т.н.

Кристиян Держев, зам.-управител на клон „ПроКредит Банк“, представи тенденциите и възможностите за финансиране на земеделски производители.

Сектор „Земеделие“ представлява около 20% от портфейла на банката, коментира Кристиян Держев. Подготовката на продуктите на банката за сектора е започнала още през 2005-2006 г. с обучение на нейните експерти и през годините досега са въведени иновативни и работещи практики за подкрепа на земеделските производители, посочи той.

Кристиян Держев представи и различни продукти на „ПроКредит Банк“, подходящи за разнообразни нужди на земеделските стопани, вкл. за зелени инвестиции, покупка на земеделска земя, инвестиции и т.н. Разработен е и калкулатор за въглеродните емисии, който ще стане част от кредитния процес, допълни той.

Към 2023 г. банката е отпуснала 1,4 млрд. евро на близо 20 700 стопани.          

Милен Стоянов, член на управителния съвет на Българска асоциация Биопродукти, говори за иновациите в биологичното земеделие в България.

Секторът расте изключително бързо до 2016 г., но оттогава, заради увеличаването на бюрокрацията, броят на биопроизводителите започва да намалява, както и сертифицираната земя за биопроизводство, подчерта той.

Към 31 декември 2023 г. общият брой биологични оператори е близо 4900, а площите под контрол – над 110,4 ха, цитира данни Милен Стоянов. Той призовава администрацията да прегледа бюрократичния процес и да стимулира разнообразието сред биологично отглежданите култури и животни.

Рангел Матански, член на управителния съвет на НАМФБ, Димитричка Търпанова, съдружник в организация на производители „Дунав Плод“ ООД, Петър Карадамянов, управител на организация на производители, „Ривър милк“ ООД, представиха добри практики за коопериране на европейски производители.

Димитричка Търпанова посочи, че сдружението на производителите е създадено през 2016 г. с ясното съзнание, че така ще могат да работят и да продават по-успешно. Организацията осъществява мениджмънта на продажбите, което облекчава работата на земеделските производители. В зависимост от нуждите на пазара и организацията се променя и сортовата листа, постига се по-добра себестойност, както и по-лесно се намират пазари, вкл. за търговските вериги, за износ, за преработвателни предприятия.

Трудностите, според нея, са свързани с намирането на финансиране за организациите и за отделни членове, както и с изграждането на доверие между членовете.

Петър Карадамянов коментира, че в рамките на сдружението партньорите се чувстват спокойни. Целите и визията на сдружението са дългосрочни и, по думите му, тези цели са най-важни при създаването на организация на производители.

Радослав Матански обобщи, че има нужда от лидери, които да водят групите на производителите напред. Той потвърди, че доверието е най-трудно при сдружаването, но в крайна сметка е важен бизнесът, който има за цел печалба. Няма оправдания стопаните да не могат да се сдружават, за да продължат да съществуват и да печелят, смята той.

Калоян Куманов, зам.-председател на „Агротех“, говори за иновациите и тенденциите в земеделската техника. В ситуацията на европейския пазар наблюдаваме силно влошаване на настроенията сред компаниите производители на земеделска техника. Малко са фирмите, които очакват добра година, посочи Калоян Куманов.

Периодът за земеделския сектор обаче е изключително интересен, допълни той. Това е период, в който се сменят поколения, внедряват се нови технологии, променя се начинът, по който се прави земеделие, подчерта той.

Технологиите са и начинът към земеделието да се привлекат повече млади хора, секторът да стане по-интересен за младите кадри, каза още Калоян Куманов. С помощта на изкуствения интелект например се намалява използването на пестициди, прилага се селективно пръскане (например само на плевели, а не на културите), машините стават автономни, все повече навлиза и използването на дронове в селското стопанство.

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.