от 1000 до 10 000 дка полски култури се считат за сериозно производство
На срещата с председателя на Българската асоциация на фермерите в Монтана се бяха събрали производители на зърно, които отглеждат от 1000 до 10 000 дка полски култури. В разговора беше изрично подчертано, че всички - и фермерите и кооперациите имат един и същи проблем - цената на пшеницата и ечемика. Сега те се въртят в някакъв омагьосан кръг и се питат: “Да продаваме, или да изчакаме по-високи цени. И може ли някой да гарантира кога ще дойдат, или въобще ще дойдат ли високите цени на пшеницата”. Добре, ще изчакат, но е дошло времето да се разплащат с фирмите, от които са взели торовете и препаратите за растителна защита. Краткосрочните финансови линии по сключените договори с фонд “Земеделие”, тоест, с държавата, също са с падеж до 30 септември 2004 год. Едни смятат , че положението са дължи на заговор на държавата с търговците, други, че няма заговор, а хаос. И съвсем основателно се постави въпросът за създаването на интервенционна агенция, за която бяха чули от много места, включително и от депутата от БСП Васил Калинов. Оказва се, че и да е създадена лелеяната агенция - ползата ще е никаква. Как така? Основателен въпрос, защото като резултат от преговорите в Брюксел става ясно, че нашата страна е договорила срокове за интервенция на пазара за полски култури от 1 ноември до 30 май. Преговарящите просто са пропуснали да защитят позицията, че сме страна от южен тип като Испания, Франция и Италия, в които интервенцията започва от 1 август. Това коментира на срещата д-р Стефанов. Но както и да умуват производителите контрата си остава у тях, защото те са с вързани ръце на старта на големите разходи преди сеитбата. Агробизнесмен от Монтанско, чието има ще спестим, за да не му създаваме излишни ядове, обаче не е на същото мнение. Според неговото становище всеки свестен производител може да вземе пари от подпомагащите програми или банки, стига да иска да излезе на светло като се регистрира и представи нужните документи - фактури, касови бележки, складови разписки и всичко, което ще докаже, че производството е реално. С фонд “Земеделие” и с банките трябва да се контактува постоянно и да се преговаря. Лично той е заложил къщата на майка си, за да вземе кредит. Но се справя. Разбира се, че го интересува цената на пшеницата, защото и неговия бизнес в най-голяма степен зависи от нея. Но има складове и ще изчака. В момента, според неговата информация, товарят фуражна пшеница за износ на пристанищата в Балчик и Свищов по цени над 180 лева за тон без ДДС. След като започне износ и на мелничарска пшеница и “Държавен резерв” започва да попълва резервите вероятно и цените ще тръгнат нагоре. А производителят трябва да разчита на себе си. Има зърно - защо да не го заложи през банката. Ще получи пари и ще работи, а кредитът се издължава чак след една година.
